Сутрин, докато се реша пред огледалото,
той чете своя вестник,
вече дни наред му разказвам
все едни и същи сънища
за белия град и чудовищно празната рамка,
за Брьотон и големите красиви калии
на отчаянието, за това,
че любовният акт и актът на поезия
са несъвместими
с четенето на вестник на висок глас,
сигурно не разказвам добре,
щом в морето несподелени нощи
всеки път изплува един солен остров.