На Николай Кънчев
От тебе знам, че колкото и да направиш,
не е достатъчно.
От тебе знам, че тук живеем между
салама върху вестник и невидимото слънце,
между наливното и кулата от скъпоценна кост.
Не съм откривала в очите ти
високия въжеиграч над митницата на морето
с книжни кораби,
а само кратки подозрения.
Къде го криеше?
Веднъж ме спря, за да ме питаш
коя съм аз. Наложи ми се да ти отговоря
с подобна глупост.
Защо задаваш гатанки, ако
не знаеш отговора?
За мен?
За себе си?
Защо?
Не беше от добрите посрещачи,
но разполагаше с врата.
Кристин Димитрова в „Кръстопът“.
Кристин Димитрова в DICTUM.
