Яна Монева: Горгона

Публикувано от на октомври 15, 2009 в 7:30 pm.

слаба, порцеланова,
винаги силно гримирана,
красива, с тази красота, в която липсва
одухотвореност, по-скоро някаква призрачност,
призрачност…
тази жена няма граници –
става жертва и насилник
поотделно и едновременно,
страда и съблазнява –
дори когато сънува
вкаменяват ме думите ѝ –
мен и хората в живота ѝ
превръща в камъни.,
майка ѝ вече е камък,
баща ѝ е камък, камъни,
камък върху камък
докато
се появи някой мъж като онзи Персей,
види я в отражението си
и преди да се влюби или уплаши

просто ѝ отнесе главата






Яна Монева в „Кръстопът“

Коментарите са заключени.