Авторски текстове (ЛФ)

Ивайло Дагнев: Натюрморт с остъклена тераса

Публикувано от на октомври 17, 2009 в 6:13 pm.

Затвори клепачите на щорите…
Терасата – свита
до маса стол и
четвъртитото пространство за
очите
а времето – стрелката счупена
изгубила се във хорото на торбите

Тра-ла, ла-ли,

долу пред блока
делника играе белот
обикновено изсипва воя си
във чантите и обявява ръченица
безпощадно

нека да вали,

в заведението до църквата
по устните
неравноделно – стъпка
две-назад
подскачат чаши
и развеселени подминават погледа му

от дъждеца ах,

горе вдясно
дъждът хванал за ръце
слънчевата прогноза
за времето
се кани да потропа
по санираните панели
на душите

нас не ни е страх,

в далечината
майките с блъскащи колички –
глухоняма жестикулация
токчета надве – натри
на четири (за нямащите)
лехусата игра
с изкъртените корени на тротоара

нас не ни е страх.

пак в далечината, малко вляво
извили пътя ламинирани коли
cameo черна котка на платното
напукан фирниза
спряло хоро на светофара
залез/изгрев е

Две калинки с пъстри перелинки,

плоската гора
сините корони на дърветата
ще пърхат сини птици
в безоблачното ти небе
ще плувам като синя риба
плитко е топло е
слънцето ще рисува златни
vanitas
плодове листа статуетки книги вази
сребърни огърлици
кристални чаши крехки
преходни и в звъна си вечни

под дъждец танцували,

от тавана на небето
душата му trompe-l’œil
се завръща мълком на терасата
когато вечерта смирено гасне
и го пресреща плача тих
в стаята на бебето
последни тихи думи
на цигарата

пеели лудували.

защото смъртта от нас ангели направи
крила ни даде вместо
рамене
гладки като гарванови
нокти

Тра-ла, ла-ли…

ти можеш да умъртвиш всичките цветя
но мъртва не можеш да нарисуваш пролетта.



Ивайло Дагнев


Ивайло Дагнев в „Кръстопът“.
Ивайло Дагнев в DICTUM.


1 коментар за “Ивайло Дагнев: Натюрморт с остъклена тераса”