Пия думите, които се носят
с препъване от планината по стръмното,
атмосферни явления,
групирани в край под форма на облаци.
Думите, чието отражение плува отдолу
(и се опитва всяко движение
да повтори).
Любовният скок на пъстървата е
светкавица горе – кара някого да затвори
прозорец на другия край на света.
Тялото ти е плитчината
– пръстите на краката помръдват в дълбокото –
пъстърви, чиито кости ще ме задавят,
за да притихна мокро
и да изям всичко написано.