Днес се събудих и знаех всичко
въпреки че бих предпочел всичко друго –
да мога да вдишам нормално поне една глътка въздух
да изтърколя между черепните си стени една добра мисъл
дрехите ми да не миришат на пот и мухъл
в главата ми бумтенето се беше усилило
но не просто бомбички и фойерверки както се случва тук по коледа
беше така сякаш някой беше удрял истерично
с юмруци в голям и празен буркан
от пет дни знам –
аз съм пликът с антракс, който получаваш един четвъртък в офиса си
аз съм разкривеното ти от завист лице
аз съм всичко, което харесваш, всичко, което е канцерогенно и мрачно
ще си спомняш ли за мен, човече от супермаркета?
аз съм едно нищо и се мисля за гол дявол
аз сум сухата кашлица, от която не можеш да се отървеш
аз съм злината и омразата на 2005-та
от пет дни треска и самота
от пет дни само прасетата танцуват валс нощем
пред зачервените ми от безсъние очи
горещ чай и гъста, разрушителна флегма,
която тече в свитото ми под завивките тяло
от пет дни изтънелите ми ръце
са протегнати скъпернически към никого
защото аз съм никой
и светът е моята империя.
Превод от румънски: Лора Ненковска
