Авторски текстове (ЛФ)

Филип Кабакян: Светилище

Публикувано от на ноември 3, 2009 в 1:35 pm.

До каменния саркофаг задремал е пазачът –
превърнал се е в гущерче, а то ми мери ръста.
Преструва се, че спи, и няма да заплаче,
щом времето го храни с варовикови пръсти.

А гробът царски празен е. Царица също няма.
Пазачът само знае – излезли за минута
да пият от живота – вода в дъждовна яма,
а аз съм нереалният, и в камънак се лутам.

Но сенките забързват. Обектът ще затваря
и може бариерата да рухне от омраза.
И пътят се снишава с бензиновите пари
към дом, жена…
                     И гущерче, което мен ще пази.


Филип Кабакян


Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“

1 коментар за “Филип Кабакян: Светилище”