Адела Гречану: Фрагмент от „Госпожица Квази“

Публикувано от на ноември 4, 2009 в 8:44 pm.

* * *
      Ома е бабата на моя приятел. Тя ходи на сладкарница следобед. Всеки ден си облича различна рокля от цветна коприна. Има малка чантичка, която държи под мишница. Ходи с ръце на гърба и поздравява съседите си с усмивка. Слага си розово червило. Докато стигне до сладкарницата, често се спира и гледа в хорските дворове. Или пък поглежда назад. Ако излезеш на вратата, когато гледа улицата, не знаеш дали отива или се връща от сладкарницата.
      Аз и приятелят ми тичаме, настигаме я и се връщаме обратно вкъщи по няколко пъти, докато Ома стигне до сладкарницата в края на улицата. Никога не влизаме с нея. Но знаем, че сяда на масата и си поръчва сладкиш и безалкохолно. Минава час, докато свърши, и тръгва обратно, все така бавно. Отново се усмихва на всички познати, само дето червилото й се е изтрило и изглежда някак по-бледа. И роклята е избеляла.
      На нашата улица никой освен нея не ходи всеки ден на сладкарница. Ако се срещнем, тя спира, слага ръка на главата ми и с усмивка ми казва нещо на нейния език.
      Другите бягат или ѝ се смеят. Когато е близо до мен, ми се струва висока. Има дни, в които ми се струва огромна.

Превод от румънски: Лора Ненковска

Адела Гречану в „Кръстопът“.
Адела Гречану в DICTUM.

2 коментара за “Адела Гречану: Фрагмент от „Госпожица Квази“”