* * *
Ома е бабата на моя приятел. Тя ходи на сладкарница следобед. Всеки ден си облича различна рокля от цветна коприна. Има малка чантичка, която държи под мишница. Ходи с ръце на гърба и поздравява съседите си с усмивка. Слага си розово червило. Докато стигне до сладкарницата, често се спира и гледа в хорските дворове. Или пък поглежда назад. Ако излезеш на вратата, когато гледа улицата, не знаеш дали отива или се връща от сладкарницата.
Аз и приятелят ми тичаме, настигаме я и се връщаме обратно вкъщи по няколко пъти, докато Ома стигне до сладкарницата в края на улицата. Никога не влизаме с нея. Но знаем, че сяда на масата и си поръчва сладкиш и безалкохолно. Минава час, докато свърши, и тръгва обратно, все така бавно. Отново се усмихва на всички познати, само дето червилото й се е изтрило и изглежда някак по-бледа. И роклята е избеляла.
На нашата улица никой освен нея не ходи всеки ден на сладкарница. Ако се срещнем, тя спира, слага ръка на главата ми и с усмивка ми казва нещо на нейния език.
Другите бягат или ѝ се смеят. Когато е близо до мен, ми се струва висока. Има дни, в които ми се струва огромна.
Превод от румънски: Лора Ненковска
ноември 29th, 2009 at 15:36
[…] – ПОЕЗИЯ: Адела Гречану: Фрагмент от “Госпожица Квази” Андриана Спасова: Камъните Бина Калс: […]
декември 1st, 2009 at 14:22
[…] DICTUM, “Кръстопът” и други… Иван Ланджев в DICTUM. Иван Ланджев в “Кръстопът”. […]