Думите драскат дланите
ми
харесват очакването за червено
само
когато плясна с ръце
се
превръщат в пух от глухарче после
в
неща и тежест
падат
цопват – попови лъжички
проблясват
изсъхват – риби на бряг
и
изчезват само така са мои
и
аз ги имам
ги
говоря ням
а
те ме пишат те
ме
изхабяват
като скрит епиграф от Онети
се изпразват надеждите.
Теодор П. Христов в „Кръстопът“.
ноември 29th, 2009 at 15:41
[…] П. Христов: anunciador juntar Филип Кабакян: Светилище […]