Този лай цяла нощ ще изяжда луната.
И отхапват я няколко пъти, преглъщат,
двете кучета черни през няколко къщи нататък
ще наплашат нощта с бели, оголени зъби.
Още не зная човекът за лов ли ги пази.
Прозвъняват синджирите толкова месеци вечер!
И не трупат тъга, не събират омраза.
Просто нощта е отново красива и зверска.
А съседите казват – били са опасни.
Че от злоба се давели, не им давали мира,
най-добрите животни били тревопасни.
Свободата била важна част от синджира.
Хайде, диви сърца, че ръждяса желязото!
Ще прескочите зеления зид, съберете си силите!
Там без капчица бяс, но с настръхнала козина,
ще нахапете спящите автомобили.
Филип Кабакян в „DICTUM“.
Филип Кабакян в „Кръстопът“
.