Камъните,
които хвърляш по моя гръб
вая.
И меки, и гладки, и топли
стават украшение
на твоя хаос.
Аз съм онази Река,
която не посмя да прекосиш,
заради остриетата
на танцуващите
къщи в мен.
Чуйте стихотворението (отличено на двадесет и шестото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”), прочетено от Андриана Спасова:
ноември 11th, 2009 at 12:33
Трябва малка корекция в дясно до снимката.
ноември 11th, 2009 at 17:37
Че даже и две (корекции) – това е горчивото в „копи-пейст“-а… 🙂
Благодарим Ви.
ноември 13th, 2009 at 20:43
Здравей!Явно владееш отлично поезията и скулптурата! :)Приеми моите поздрави! :)А сега приеми поетичният ми коментар! :)Приятно ми екогато от всеки камъкхвърлен в твоя двор,да видя красиви барелефи – израз на острието на твойте мисли.И ми се усмихвашза подхвърления камък – подложен на танца на мисълта ти.С уважение: Николай Пеняшки