Камъните,
които хвърляш по моя гръб
вая.
И меки, и гладки, и топли
стават украшение
на твоя хаос.
Аз съм онази Река,
която не посмя да прекосиш,
заради остриетата
на танцуващите
къщи в мен.
Чуйте стихотворението (отличено на двадесет и шестото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”), прочетено от Андриана Спасова:
Андриана Спасова в “Кръстопът”.
Андриана Спасова в DICTUM.
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
Коректната визуализация на сайта изисква употребата на Internet Explorer 7.0 или Mozzilla 3.0.5 (или последните версии на останалите популярни браузери). Можете да проверите коя версия на Вашия браузер използвате, след като от неговото меню "Help", изберете "About...(името на браузера)" - намира се на последния ред на падащото меню. Ние, разбира се, много държим да виждате сайта така, както го виждаме ние, но не искаме да Ви притесняваме и не настояваме за нищо... Ако имате проблеми свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на crosspoints@bgland.net. Благодарим Ви.
DICTUM Public-Republic Kafene.bg
ноември 11th, 2009 at 12:33
Трябва малка корекция в дясно до снимката.
ноември 11th, 2009 at 17:37
Че даже и две (корекции) - това е горчивото в “копи-пейст”-а…
Благодарим Ви.
ноември 13th, 2009 at 20:43
Здравей!Явно владееш отлично поезията и скулптурата! :)Приеми моите поздрави! :)А сега приеми поетичният ми коментар! :)Приятно ми екогато от всеки камъкхвърлен в твоя двор,да видя красиви барелефи - израз на острието на твойте мисли.И ми се усмихвашза подхвърления камък - подложен на танца на мисълта ти.С уважение: Николай Пеняшки