Авторски текстове (ЛФ)

Мирослав Христов: Една муха на прозореца

Публикувано от на ноември 13, 2009 в 10:05 am.

I.

Обичам да те мразя,
да правя синини
по краката ти да те хапя в ритъм,
да те гледам безпомощна
вярвайки си, на всичкото отгоре
мислейки си, че в това има смисъл

когато вярата в другия ме е напуснала
а тя просто е скроена набързо рима
която забавлява околните
и заглушава неразбралите репликите си актьори
всички си мислят, че са прави
и затова съм единен в мнението си с онзи
който е хвърлял камъни по очилатите
правоъгълни кални вратолишени позорници

II.

ето че ако си сам и силен в отношението
към самия себе си, разголен откъм грешки и неволи
като един полудял Разколников
ми се иска да плюеш
върху запотените от своята мазна правилност
лица и да си мълча и да се мъча и нищо да не мисля
и да чувствам любов и омраза
слети в едно еретическо начало
което е по-свободно от едностранчивата
кон-с-капащина, лишена от добри обноски
и мъглява в своите виждания
защото е избрала да живее в лъжовен съюз
с причастия и местоимения, с мен и нея
с камъка в окото ти искам да общувам
да разбера защо си весел и тъжен едновременно
сменил посоките, задал щастието като ориентир
служещ безцелно на преходност и страсти
ха-ха, проповеднически врели-некипели

III.

аз съм положен на произвола на случването
преминаващо граници символи идеи
аз вярвам че има изход и истината би ми го показала
ако я помоля за това
значи все още съм жив, все още – защо ли
въобще си мисля за теб,
когато си просто един празен силует
изпразвам върху теб
съдържанието си
усещам твоята суматоха
и моето безсилие

в течението на реката
бих те помолил за прошка
а ако имаше слух, щях да ти кажа,
че съм егоистичен
и ми се иска да те мразя
просто така – едно безочливо своеволие.


Мирослав Христов


Мирослав Христов в „Кръстопът“
Мирослав Христов в DICTUM.

1 коментар за “Мирослав Христов: Една муха на прозореца”