Вградена в тъмните пространства
Оставам със себе си
Издържам пълното мълчание
На затворени в неделята морета
Почти изцяло слънчевите затъмнения
Люлеят часовете ми
Мъртвите мълчат така заети и далечни
Искат да ми продават днес свободното си друго време
Сега към пет, следобедът разследва къщата отхвърлена от мен
С пламтящи теменуги, които водата нарочно е забравила
Заради много истини влюбени в цвета на епидермиса им
И тук наоколо когато вятърът флага си издига
Във въздуха се отпечатват
Сутрешна омара и възмездия
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
ноември 23rd, 2009 at 23:03
Обичам това стихотворение заради тишината на бездните му, заради мекия прибой, с който ме приближават хоризонтите му и особено заради:”Сега към пет, следобедът разследва къщата отхвърлена от мен”