тя ходи с бастун, някога е била красива
той с три златни ланеца
разхождат се хванати под ръка и пеят
веднъж на балкона им кацат твърде много гларуси
като че ли зад крилете надничат ангели
вечерта тя се подхлъзва в банята
и дълго стои така в перушината на отчаянието
докато мъжът ѝ бере късни череши в сезона на гларусите
после тя гледа всички от вратата на блока
той, седемдесетгодишен, с потник, три златни ланеца
греещи с усмивката му, каза
днес времето е чудесно,
морето е чай
и сложи новата си
шапка.
