…Поезията е езикът на Библията, на народния епос или на едно лично любовно послание. Важно е да владееш занаята (на писането, рисуването, пеенето, миксирането, зидането). Но занаятчийските произведения трябва да работят за някого, или за Някого, а не само за себе си. Занаятчийските произведения – каквито са произведенията на изкуството – трябва да обслужват човешките души или световния Дух. A не себе си. И не банковите сметки на търговците.
От текста на една гневна реге или рап песен в световното гето до черковния химн, от любовния шепот в леглото ( където сме направени) до Книгата на Йов, от пророческия сън до дизайна на градския парк или библиотеката: изкуството е средствo, a не цел.
Изкуството е чашата, в която се налива Дух.
Целта на изкуството трябва да бъде световното Eдинство. Възкресението. A не деконструкцията на света.
Долу постмодернизма!
Долу края на света!
* – фрагментът е част от текст, включен като предговор в новата книга на Владимир Левчев: „Любов и смърт“ („Сиела“, 2009 г.)…
