По стария Ахридос
идват и си тръгват Боговете.
Боговете имат кротки имена,
но понякога след тях вонят свещено
писания,
свещенопрестъпления.
По стария Ахридос
идват и си тръгват
като мравки
хората.
Хората са все безименни,
но дават имена на своите принципи…
Някои се кланят на Иисус… Нали са
по-различни други - на Исà,
а някои просто кравиците си пасат
и псуват,
псуват
и си бъркат във носа.
Тук, в стария Ахридос
най-последни ще си тръгнат ветровете.
Те имат ритуали, тези прашни принцове –
ще се пощят, ще се хилят и ще си говеят,
преди да духнат свещите на хора и на принципи.
Иво Георгиев в “Кръстопът”.
Иво Георгиев в DICTUM
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
