Скитник – хастар, кафяв и набръчкан,
така се изкашля,
че от джоба му падна нашийник. И куче –
като него омачкано.
Автобуса изпусна. Уплаши жените.
Долепи до стената корем
една
свръхзвукова
лястовица.
Зад пердетата дебне уют
и в гнездата е същото блато.
Само лайната на коня – хлорофил на асфалта,
неподправено пушат,
напомнят на лято.
Този, с джоба, едва ще осъмне,
кучето гледа със завист
контейнера с клекнали котки.
През тревата на коня минава тълпата.
Разнася живота и тръска подметки.
Димитър Гачев в „DICTUM“
Димитър Гачев в „Кръстопът“