вина за този който иска да остане
изгаря най-дълбокото на вътрешностите ми
и крясъците ми не са проблясъци
макар че липсват предразсъдъците и
незадоволената търпимост е
възможност за съчувствие
непохватна светлина пресъхва в гърлото ми
очите ми прехвърлят височините на съседни континенти
и сияещата непрогледност се разсипва
по крайбрежия и звуци
по началото на възли от натрапчиви усещания
по посинели равнини със странен привкус
от тръпчивите води на еднозначността
оглеждам се в небето
въздухът е с бронзов вкус
и кръгът изсъхнала трева е моята обусловеност
без надеждата на основанията – нелепа мисъл
с цветовете на екстаза
без наслагване и без прозрачност
Роден 1947 година. Художник. Поет.
декември 24th, 2009 at 13:06
[…] Атанас Ляпчев в “Кръстопът” Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Атанас Ляпчев: 13Мария Гюрова: ПремълчаванеМирослав Христов: Една муха на прозорецаКлаудиу Комартин: Пет дниМария Гюрова: Да свърна […]
януари 1st, 2011 at 12:20
[…] Атанас Ляпчев […]