5
Нещо се случи днес, Любов Моя. Този Я. – ревнувам те от
таланта му.
Пластове безнадеждност се срутиха върху мен. А утре –
не зная дали искам да имам утре – по-вярно – не искам!
14,37
И дали самотният път на голия охлюв може да бъде бъдеще?
Какво каза ти: Умората? Разкажи ми за нея.
Така ми се иска да успееш.
Навън започва твоето време, Любима.
15, 45
Попита ме, обичам ли те. Днес отговорът е: Не зная.
Заспивам. Или искам да заспя. На 120 градуса. Листата потръпват.
Втренчил съм се във фотографиите на Нищото носени по въздуха.
Заваля.
Не може да ги приземи сводът от гръмотевици ме унася.
Силен вятър ги приближава в драматизма На.
Докосва ме със статичното си електричество.
Асфалтът се покри с мехури. Искам да заспя!
Обичам те!
16, 53
Може би трябва да вярвам, че ще изсъхна, Ничия. А те
все още се носят – дъждът не успя да ги изравни.
Вертикални са като сълзите.
17, 03
Аз съм огледалото в което не смея да погледна, Скъпа.
Искам да се напия. Би ли се напила с мен без секс и целувки?
Искам да те любя като снощи, Единствена.
17, 29
Защо не мога да харесам хора, които пишат такива големи и
умни книги?
И талантливи. Може би?
Завистлив съм? Или този нещастен Гауди като пирон
пробива страниците му?
Или: „Ако не харесваш себе си – не можеш да харесаш и
другиго”. Днес не мога да се понасям. Прости!
