Размествам рисунките.
Тази, която е с рамка от морска вода,
поставям отгоре.
Тази, в която затворихме
дим от сухи листа,
отива в задната стая.
Много се вълнувам и понякога
боите не ми достигат.
Стичат се в някаква гора
с езеро,
мързи ги да изобразят
нещо повече от дървена пейка.
Обичам да ходя там.
Полягам на слънце до всичките си
някогашни котки
и си представям как те чакам,
а имам среща и с други приятели.
Така избледнявам в
чужди картини,
а в моята става все по-светло
и се чувствам довършена.
Кристин Димитрова в „Кръстопът“.
Кристин Димитрова в DICTUM.