(из „Родопско село“)
Подивяха ябълките
и синдижира на кучето.
Сянката на къщата – същата.
Зазидана врата.
По каменна стълба
тишината слиза на куц крак.
Мъгливо утро.
Прегърбена сянка с наръч дърва
катери каменния зид.
Баба Яна
плач люлее
„Де гиди юнаци!“.
