Авторски текстове (ЛФ)

Федерико Гарсия Лорка: Ноктюрни от прозореца

Публикувано от на януари 5, 2010 в 12:55 pm.

В памет на Хосе де Сириа и Ескаланте. Поет.

1

Висока минава луната.
Нисък тича вятърът.

(Дългите ми погледи –
изследват небето.)

Луна върху водата.
Луна под вятъра.

(Кратките ми погледи –
изследват земята.)

Гласовете на две момичета
идваха. Без усилие,
от водната луна,
отидох на небесната.

2

Ръка от нощта
влиза през моя прозорец.

Голяма тъмна ръка
с гривни от вода.

Върху едно синьо стъкло
на реката играеше душата ми.

Ранени миговете
от часовника… минаваха.

3

Показвам глава
през моя прозорец и виждам
как иска да я отреже 
острието на вятъра.

На тази гилотина
невидима, поставих
главата без очи
на всички мои желания.

И мирис на лимон
изпълни безмерния миг,
докато се превръщаше 
в цвете от черен креп вятърът.

4

На вира му умря,
днес, едно водно момиче.
Вън от вира е то, 
на земята, покрито.

От главата до бедра му
риба го прекосява, викайки го.
Вятърът му дума „момиче“,
но не може да го събуди.

Има я вирът, пусната,
косата му от водорасли,
а на въздух – сивите му гърди,
разтрисани от жаби.

Бог да те прости. Ще се молим
на Богородица от водата
за момичето от вира,
мъртво под ябълките.

После ще сложа до него
две малки кратуни,
за да може да изплува,
ай, върху соленото море.

Студентско общежитие, 1923 г.

Превод от испански: Александър Сандев

2 коментара за “Федерико Гарсия Лорка: Ноктюрни от прозореца”