Авторски текстове (ЛФ)

Соня Николова: Лов

Публикувано от на януари 6, 2010 в 12:01 am.

1.
призори стария мършав сокол
хваща на сляпо пилета тучни
дори бекасини в тревите
зареян с притъпени нокти
своята плячка невидима
той не докосва
не къса на сити кървави залъци
безшумно и без пиршество
топлите птици загиват сами
и загниват в краката му

2.
утринта се носи из гората
бекасина едра сякаш
пърха пред ловец
моите пети болят и тръпнат
враните ме дебнат в мрака
в утринния мрак
гъби и брези ми светят
в тъмнината бледа
и във клоните таят се сипки
пременен стрелец се гуши
в кипналия мрак
светлината все приижда
все приижда и ме плаши

3.
гарги протриват мокрия сняг
млади дърваври пушат цигари
в голите вейки мъртъв шубрак
зверове под земята прикрива,
беди, мечи капани и вълчи следи,
хванах една чернобяла постъпка
когато се съмна, най-напред
отлетяха гадините уловени
в гори и градини по щедри от вас
ловците упоено заспали съня
на заклания дивеч


Соня Николова

      Соня Николова има бакалавърска степен със специалност „Българска филология“ и магистърска по „Литературознание“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
      Автор е на две книги с поезия – „Пастирът и левантинките“ (2000 г., издадена от „Свободно поетическо общество“) и „История на килима“ (2003 г., ИК „Жанет 45”). През април 2008 г. участва – след конкурс – в семинара по творческо писане на фондация „Елизабет Костова“, проведен в гр. Созопол.

3 коментара за “Соня Николова: Лов”