Авторски текстове (ЛФ)

Мина Стоянова: няма земя

Публикувано от на януари 12, 2010 в 12:01 am.

сега е друго време. друга есен или друга зима диваните са други и вечерите зад затиснатия до стъклото студ. подредбата е друга – звездите стоят надалеч пия кафе вместо чай не ти пиша не пиша за теб.
лежим заедно със закопчани ръце – сънувам френските художници повлияли на неговата естетика по-късно будилникът ще ме събуди или никога няма да заспя
търсят ме много хора търсят ме всички теб те търси само тя и тя е всички
ти оставаш аз се крия от тях
когато си тръгваш се качвам в тролея и дълго гледам булеварда да избледнява и изчезне
бяга ми се но от ума не мога да избягам
нищо не ти казвам за плановете и сетивата които нямам
нищо не ми казваш за сетивността
той твърди че тя е измамна и ограничена в пространството
аз мисля че няма земя която да ни приближи достатъчно

не мога да премина стената от тишини
като пасаж от пяната на дните
поникват невидими цветя
откъсваш от лицето ми листата
оставяш ги на стълбите да съхнат
питам те дали си чувал дъха на езерото което спи
питаш ме кой си

слушаме любимият ми албум
имам също
любим град
любима планета
любима жена
любим език
и много единствени неща

колко часа са нужни за да решиш никога да не тръгваш
колко пъти трябва да си тръгнеш за да реша че никога не искам да си тръгваш

срещи в безплътни кафенета препълнени звуци празни умове оглеждам се за идеологии някой идва и говори говори говори по-бързо да се маха с целия свят

най-накрая се връщаш
будиш се час по-рано
тръгваш си не знам дали завинаги
продължавам да спя и забравям и те ме търсят бягам чета и мисля за свободата
мисля за теб както мариан за фернандо
мисля за себе си по невъзможен начин

и няма земя която да ни приближи достатъчно


Мина Стоянова


Мина Стоянова в „Кръстопът“.


2 коментара за “Мина Стоянова: няма земя”