Авторски текстове (ЛФ)

Божидар Пангелов: Възхвала

Публикувано от на януари 13, 2010 в 10:53 am.

Във този час
бризът се обръща.

Рибарите се връщат
с ръце нацепени,
без устни,
с очи от камък.
Дъното е празно
като бутилка в полунощ.
Брегът е там,
където някой чака.
Отдавна спят. Сънуват.
С ръце преплетени.
Той, вятърът, последният
сирак, ги
води…


Божидар Пангелов


Божидар Пангелов в „Кръстопът“.




1 коментар за “Божидар Пангелов: Възхвала”