когато се роди,
беше малка
и непозната на вкус,
но винаги цветна
подреждаше
квадратите на мислите си
в кръг,
прескачаше правите линии
и търпеливо понасяше
лепкави предъвкани
подмятания
обичаше да джапа
през лятото,
през просото,
но най-вече в Япония, с която
нямаше нищо общо
често я убиваха
камъчетата на евтините
имитации,
дебели снежни въпроси
затрупваха очите ѝ,
а после,
с провиснал от умора език,
броеше солените бръчки
по лицето си
когато се научи
да си връзва смисъла
на фльонга,
я нарекоха стара,
но
една дама
никога не говори
за това
февруари 6th, 2010 at 13:18
[…] Филчева: Улицата Обувка Лора Скорчева: Бухти […]