Ако съседката ми е японка,
или поне знае как се мълчи на този език,
ще ми бъде много по-лесно да ти кажа
колко много…
защото, докато очилата ѝ се смъкват по жълтите страници
разполагам с време за това,
но тя е заинтересувана повече
от Грузия, Газа и съвременния педикюр,
отколкото аз бих могла да ти кажа…
Ако другата ми съседка е пигмей,
ще имам много по-дълги крака,
за да прескоча себе си и да ти кажа…
Но пред портата на двора ми няма поляна,
в която да разтъркалям думите
и да огрохотя значенията.
А и ти не би искал да чуеш нищо от това, защото
съседът ти е алкохолик,
който пие водка на всички езици
и удря по масата, подпечатвайки всяко значение
на казаното.
Не би искал, защото нямаш котка
и няма да разпознаеш вярната извивка на гръбчето,
което не може да се прескочи
в нито един от всичките девет живота.
Ето затова:
Съседката ми никога няма да научи японски,
другата ще порасне с още два сантиметра,
докато простира прането си.
А аз ще мълча.
На всички езици, които знаят очите ми.
Катя Начева
в „Кръстопът“.
Катя Начева в DICTUM.
февруари 2nd, 2010 at 22:01
[…] тристишия Катя Начева: Обръщение в любов Преминаване на червено Кристин […]
февруари 2nd, 2010 at 22:04
[…] тристишия Катя Начева: Обръщение в любов Преминаване на червено Кристин […]