Васил Балев: На подобни неща се крепи поезията

Публикувано от на януари 24, 2010 в 11:58 am.

тялото на балерината започва да се изхабява
към 37-мата година, твърди плисецкая. Ти
още си на 33 – и тези четири години разлика
звучат толкова сигурно, колкото апартамент в
зимен лондон, завещан от мъртъв роднина. Има

и такъв подход. Аз правя всичко както всички, но
мойто тяло е машина, която те зашива за дюшека.
трябва да се радвам. всеки – особено балерините,
се захласва по гниеща роза, ухание на палто, нови
чорапи. Затова те обичам сега. нямам за какво да
мисля друго, ограничен от вечността на четири
стени, които ми звучат добре. аз чакам в стаята

и чакам мракът на паркета да заскърца като сняг под
стъпалата ти отново. Трябва да се радвам – ти още
си на 33, няма да отхвърля нищо от това, няма нищо
да отхвърля, макар че зимата е действие, обърнато

навътре. аз гледам през прозореца. лондон е красив,
шофьорите седят отдясно, но това не ме отчайва
                                                               толкова.


Васил Балев

Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.

Коментарите са заключени.