Авторски текстове (ЛФ)

Теодор П. Христов: Стихотворение с воден фон

Публикувано от на януари 28, 2010 в 6:45 pm.

                        На J. C., с почит

търсехме смисъла
в четене до гадене
гадаехме смисъла
ръб
поряза ме мамка ѝ
мида лаеща мида
всяка дума имаше
свой Мидас и свое
възмездие

лицето на удавника
беше моето, Маурисио,
беше моето

даже не забелязвахме
слънцето чертаещо пътеки
в парка на лицата ни
после в тяхната угар
алеи дерета и урви
все по-назъбени ронливи
и крехки
сушата размахваше
скришом ръце

лицето на удавника
беше моето, Маурисио,
беше моето

на брега
на две трети от края
на моето несломимо
безсмъртие
от шейсет години за очакване
нащърбено
от рибешки ухапвания
тропвам с крак
и се кикотя на езика цоп

и сънят накрая ще бъде
завършен, Маурисио,
сънят ще бъде завършен

кога говоря езика
в който сънища няма


Теодор Христов

      Теодор П. Христов в „Кръстопът“.

1 коментар за “Теодор П. Христов: Стихотворение с воден фон”