Колко е лесно
да се напише нещо
което се повдига
на пръсти
само щом
някой прелее
от себе си
(на себе си –
разбутващ песъчинките
задръстили
въздуха
на калните буци
букви преливани
някога
често
чисти
и голи
забравено кошче
което придърпва
луната)
колко е лесно
да прорастваш
във хаоса
сплитайки
думи
отвъд Вавилон
с нетърпимост
на гръб
непоръбена
ярост
на стар
неофит
издялан от сол
(да пищиш
че си нужен
под езиците
влажни
жадни не за теб
а за вкус
по-различен
на грях
и на грохот
отвръщащ
на техните
стонове
по-изпразнен
от жест
на сбогуване)
колко лесно е
поза
и
прах.
Валентин Дишев в „Кръстопът“
Валентин Дишев в DICTUM
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
