Пеперудата се люлее
на стръкчето лавандула
и чака наведеното момиче
да посегне към нея –
пеперудата е синя,
синя като лавандулата,
като назъбената планина,
като камбанарията в града
зад планината,
като вагоните на влака,
потеглил снощи към брега,
като морето, което въздиша
в скута на хоризонта,
за да прегърне очакването
на сините скали отвъд,
където почват нови релси,
нови градове
и нови гари
до назъбената планина
в далечината
и още малко по-нататък –
там синя пеперуда
се оглежда във очите
на момичето, което
бере по изгрев лавандула.
Радостина Ангелова в „Кръстопът“