Преди да седна да пиша този текст адски се замислих на кой вестник да го дам, защото имам намерение да обидя не един човек с пари и власт. А те не са свикнали на обиди, а на целуване на задници, още повече когато финансират медии. Не че ще кажа нещо повече от това, което са чули или чели за себе си, но те са крехки хора със здрави банкови сметки и чупливи души. За какво да ги обидя точно от всичките възможности? Тази сутрин си избирам тази.
     Чужденецът в българската литература Едуард Вик обяви, че вече няма да дава 10 000 лева на писатели, които никой не чете. Опа, сега ще се засегнат наградените писатели, но няма защо. Първата стъпка към духовното просветление е яснотата колко си маловажен. Няма как да са важни освен ако не започнат да пишат под псевдоними – Хероина, Чвора, Тъпана и т.н. Народът е свикнал имената да бъдат замествани с кратки, разбираеми за всички думички. Така може някой да се излъже да си купи книга чието съдържание ще му е толкова чуждо и далечно, колкото банковите сметки на българските олигарси са чужди на българските литератори. Смешен плач е този, а най-смешното в новината, че няма да има награди ВИК.
     Разбира се, сега тихо и мълчаливо, под нос, мустак, с леко изтънял гласец от изпарилата се възможност да бъдеш купен за 10 000, интелектуалците ще се направят на не особено разочаровани, защото те по принцип са над тези неща, пък и къв е тоя Едуард. Перач на пари някакви. Лице на бизнес. Мръсна дума е бизнес, да не се докосне до нежната кожа на българските интелектуалци алергични към всичко, което не е с ясен произход. Аз също не обичам неясния произход, затова казвам, да, сега пиша от компютъра си в Бевърли Хилс, а баба ми Кали от Граматиково беше неграмотна, такъв е живота, неочакван и страшно обременяващ с тежките преходи. Тази ирония няма да бъде схваната нито от народа, нито от интелектуалците, но кой го е грижа? Мен и да ме е, аз нямам 10000 лева, които да мога да подаря на духовните водители на нацията. Тези, които ги имат – май ще трябва да започна да изброявам, въпреки, че няма да мога да се вместя в изискванията за вестникарски текст – вече 20 години не са ги давали, та сега ли ще ги дадат? Когато е криза? Когато собственици на телевизии продават телевизиите си вместо за 1 милиард, за 400 милиона?? Само за 400 милиона? Ма моля ви се, имайте милост към тези хора! Не стига, че продават цяла възможност да манипулират цял народ за такава смешна сума, ами ще искаме от тях 10 000 лева, които нямат никаква, ама никаква възвращаемост. Нито финансова, нито властова, нито дори възможност да се бърка в мозъците на стадото и да се създават коктейли за послушност и затъпяване. Добре, че в последните 6 години се намери един английски балък да се прави на литературен рицар и да стимулира препиканите мушката на литературния преход. А и той сигурно е лице на нечия леко, ама много леко гузна съвест, чия, нямам идея, но все пак по-добре едни гузни 10 000 ПОДАРЕНИ на човек занимавал се няколко години с безсмисления труд да опише парче действителност талантливо, отколкото никакви. О, ако мислите, че съм гневна, не съм. Гневът го оставям на тези, които плюха през тези 6 години Фондацията ВИК, собственика ѝ, наградените, ненаградените, и т.н.
     Чета как Красимир Гергов и Кеворк Кеворкян се мразят в червата от страниците на вестници. Чета за някакви олигарси, за някакви политици, Костов, Станишев, Първанов, Бойко Борисов, за техните слуги, за настоящите слуги и бъдещите слуги, за Черепи и Трактори, за някакви нещастни журналистки влюбени в съмнителни мъже с мускули във властта, за играещи голф, пърдящи парфюм, уригващи се на хайвер от белуга, евродепутати отвличани от мутри. Абе, нещастници, 20 години си пълнихте сметките на гърба на тази нещастна държава и този нещастен народ, толкова ли много са 10 000 лева за вас за да учредите една литературна награда? Да бях баба от село да ви хвърля по една лоша клетва, но вие сте засипани с клетви, няма да ви достигне. От клетви сте изградили имунитет дори срещу самите себе си. Когато се погледнете в огледалото, виждате само числа, празна повърхност осеяна с числа. Да бях магьосница да ви разомагьосам да станете пак хора, ама и това не съм.
     Десет хиляди лева. Десет хиляди основания да си чужденец в родната си страна.

Линк към първата публикация на текста.
Линк към официалното съобщение на Фондация „ВИК“ за прекратяване финансирането на наградата.