Петър Чухов отново ни изненада. По неговия си начин. Онзи, който всеки от нас обича. Онзи, който винаги завършва с „Искаме още!“. Вече е в книжарниците новата му книга – „Три“ („Жанет – 45“, 2010 г.), започваща с предговор на автора, който ще ви изуми:
      „След като пет години не бях издавал книга, събрах 90 според мен прилични стихотворения и се опитах да направя нещо с тях. Това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Тогава ми хрумна една идея – защо да не ги дам на трима поети и приятели, които ценя и всеки от тях да подреди по една книга. Помолих за това Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов и те, за моя радост, се съгласиха. Желанието ми беше всеки да избере по около 30 стихотворения, но, както ще видите, в два от случаите се получи разминаване. Общият брой обаче пак е 90. Макар че има стихотворения, които се повтарят. Някои дори в различни редакции. Така че тук има три отделни книги. И освен това ми останаха стихотворения за още една!“ (П. Чухов).
      И така – можете да избирате между ироничното надзъртане от „другата страна на нещата“ в „Натюрморт с майка“ (изборът на Йордан Ефтимов) и двете различни, и доста откровени, стратегии за обръщането на погледа по вертикала, реализирани в „Свободно падане“ (изборът на Екатерина Йосифова) и „Градски легенди“ (изборът на Марин Бодаков). Но изборът е само началото (а пък и ще се изкушите да го направите три пъти) – защото изкушените няма как да не се насладят на плътния и всеки път различен послевкус, който носят всички текстове, попаднали едновременно в различните подборки (опитайте „Катарзис“, например). Всъщност тази книга – надявам се – ще бъде използвана и за учебник: тя е безупречно пособие на тема „ролята на редактора за една книга“, което няма аналог. Но това идва после. След удоволствието. А то – предложено ни от поезията на Петър Чухов и в трите книги, ликуващи след този експеримент – е преизобилно. Проблемът на тази книга е само един – в неизбежността на последната, след последната последна страница, въздишка: „И все пак, тя е само една…“.

В. Д.

Петър Чухов в „Кръстопът“.
Петър Чухов в DICTUM.