“Три” на Петър Чухов

Публикувано от Дежурен редактор на февруари 22, 2010 в 8:17 pm.

"Три" - корица

      Петър Чухов отново ни изненада. По неговия си начин. Онзи, който всеки от нас обича. Онзи, който винаги завършва с “Искаме още!”. Вече е в книжарниците новата му книга - “Три” (“Жанет - 45″, 2010 г.), започваща с предговор на автора, който ще ви изуми:
      “След като пет години не бях издавал книга, събрах 90 според мен прилични стихотворения и се опитах да направя нещо с тях. Това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Тогава ми хрумна една идея – защо да не ги дам на трима поети и приятели, които ценя и всеки от тях да подреди по една книга. Помолих за това Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов и те, за моя радост, се съгласиха. Желанието ми беше всеки да избере по около 30 стихотворения, но, както ще видите, в два от случаите се получи разминаване. Общият брой обаче пак е 90. Макар че има стихотворения, които се повтарят. Някои дори в различни редакции. Така че тук има три отделни книги. И освен това ми останаха стихотворения за още една!” (П. Чухов).
Петър Чухов      И така - можете да избирате между ироничното надзъртане от “другата страна на нещата” в “Натюрморт с майка” (изборът на Йордан Ефтимов) и двете различни, и доста откровени, стратегии за обръщането на погледа по вертикала, реализирани в “Свободно падане” (изборът на Екатерина Йосифова) и “Градски легенди” (изборът на Марин Бодаков). Но изборът е само началото (а пък и ще се изкушите да го направите три пъти) - защото изкушените няма как да не се насладят на плътния и всеки път различен послевкус, който носят всички текстове, попаднали едновременно в различните подборки (опитайте “Катарзис”, например). Всъщност тази книга - надявам се - ще бъде използвана и за учебник: тя е безупречно пособие на тема “ролята на редактора за една книга”, което няма аналог. Но това идва после. След удоволствието. А то - предложено ни от поезията на Петър Чухов и в трите книги, ликуващи след този експеримент - е преизобилно. Проблемът на тази книга е само един - в неизбежността на последната, след последната последна страница, въздишка: “И все пак, тя е само една…”.

В. Д.

Петър Чухов в “Кръстопът”.
Петър Чухов в DICTUM.




Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Петър Чухов: Неделни апокрифи*
  2. Петър Чухов: Четири цвята*
  3. “Безопасни игли” на Петър Чухов
  4. Днес – премиера на „По вина на Боби Фишер” от Иван Ланджев
  5. Премиера на “Апокрифни животни”

6 Коментара за ““Три” на Петър Чухов”

Публикувай коментар