***
жената избождаща спомена
върху канавата
и след лошата кашлица
остава нещо там в гърлото ѝ
и души я нощем
торбичките под очите ѝ издува
тя си няма никого
обича конците си
майсторски ги съчетава
когато се сливат пред очите ѝ
сваля стъклата и започва да мечтае
как иглата убожда пръста ѝ
и заспива
