Този дъжд заприлича на прах от небесни пътеки,
по които минават берачи с подбити нозе.
Плодовете са брани-небрани. Но дишат по-леко
две подгизнали бабички без спомен за първо небе.
Те са просто прекрасни — манекени на месец октомври.
Те на бързото време са плели пуловер веднъж.
И черупките хрупат под тях — парчета от стомна,
и събират мъгливия смисъл с репризи от дъжд.*
* — Текстът е публикуван в брой „Есен’08“ на списание „Тримесечник за литература „Глоси“.