часовниците
никога не проумяха
разстоянието от устните до целувката
стрелките с маниерност
излъгаха тъмнината
докато падне
в слепоочието с рана
тогава се разплака нежността ми към теб
и заби пети в механизмите на отдалечаването
залезите срязаха чела
допирайки ги за молитва
в млякото, което пиех
сред клечки от гора
настъпена от часове
и ароматна сигурно
подпалиха мигът ни нежност
дремещите отчаяния
по уличните стълбове
обяснихме им земното кълбо
със здраво стиснати ръце
а между тях тридесет пъти
измерихме ъгъла на витите стълби
и сигурни, че ще ни побере
се втурнахме
където
звукът от пляскането с една ръка какво е
ако е вързана с часовник
