Научил се е вече да плете и, осъзнавайки двусмисленото усещане за изненада от нещо най-после постигнато, озадачаваща смесица от задоволство и необяснима тъга, се натъква на фундаменталния въпрос, който всеки дебютант неминуемо си задава, а именно – какво точно да изплете? Това все пак ще бъде първото му произведение, нещо като творчески манифест, категорична заявка на един, макар и новопоявил се, но зрял и осъзнат автор, достигнал до същността на изчистения и премислен изказ, освободен от излишни подробности и ненужни натрупвания, които се забелязват при някои, чиято творческа концепция така и си остава неизяснена докрай.
Той обаче целенасочено се е подготвял за този момент. И въпреки това – миг нерешителност, последно колебание – нищо не му е спестено по пътя към окончателния триумф. Сравнен с всичко, преживяно дотук, мигът е пренебрежимо кратък, което му придава вкуса на самотен бадем.
Изважда от чекмеджето седефената кутия, обгръща нежно петте тънки куки и, без да използва начален възел, подхваща плетивото си, взрян в някаква невидима точка, разположена между паяжината в левия долен ъгъл на прозореца и тънката сребърна игла, потънала в тясното си легло от сив атлаз в очакване на първата муха, първата негова жертва, оценила без сянка на съмнение именно неговото предстоящо творение и предпочела го в един момент на заблуда пред всички истински паяжини, висящи по всички истински ъгли на света.
* – разказът е от книгата на Ваня Константинова „Благодарим ти, мистър Уан“ (2008 г., „АРС“).
Ваня Константинова в
„Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM.
