Креватът е с метална рисувана табла.
Някога с два лебеда –
сега с лебед и крило от женска.
Тя
заспива върху дюшек от лавандула
и всяка сутрин плаче
за умрелите молци.
Той
мирише на нафталин
и сънят му скърца
като третата врата
на четирикрилния „пазач на рокли”,
в който почиват костюмите му
от габардин
с хербаризираните хортензии
по проядените ревери.
Обичат се като стари
пренаредени павета
на улицата със история
(на съществували кафенета),
съединила някога ръцете им.
А свободата уж
случайно е разгърдена.
Нели Добринова в „Кръстопът“
Нели Добринова в DICTUM