Вестник, Думи за книги

„градове сме, а после пустини“

Публикувано от на април 2, 2010 в 10:51 pm.

градове сме а после пустини - корица      Книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“), вече очаква своите читатели (със сигурност не са малко и тези, които я очакват).
      Мина Стоянова: „Беше ми много трудно, докато стигна до този момент, докато се реша, че ще бъде книга и ще се фиксира по този начин, по какъвто и да било начин… и че от всичко, което съм писала, ще остане само книга… много е конфликтно. Езикът повече ми харесва, когато е витален, като въздуха и винаги може да се мине отвъд него. В книгата винаги има едно „оставане завинаги“, но знам, че няма друг начин. Езикът е обречен, винаги… и ние край него.
      За стихове ме „зареждат“ и най-малките неща – минималистични, детайлни… Може да е само звук или картина, рисувана някъде от някого… Животът в самостоятелните му, отделни моменти…
      Отговорът е в книгата…“.
      Мина СтояноваОтговорът, който прочетохме, едва ли може да разсее страховете на Мина Стоянова от о-пределяне и застиналост (това са нейни страхове…). Но едно е сигурно – този отговор заслужава да бъде изслушан много, много внимателно. И не само, не само заради неговата виталност…

      Можете да чуете разговор (на Валентин Дишев) с Мина Стоянова за „градове сме, а после пустини“ в DICTUM.
     Мина Стоянова в „Кръстопът“.          Мина Стоянова в DICTUM.

14 коментара за “„градове сме, а после пустини“”