В настроение съм само за
личен готвач на закуски.
Като аристокрацията –
ще боядисам сините си рокли
в кръвопотока. Но на нас ни сервират
политически настроени деца –
някои подкрепят триъгълника,
други шестоъгълника.
Виждам нули посред бял ден. За кого
бягството не е удоволствие? Добре, че
има настроения, които разделят
личността от света.
Всеки път, когато построя замък, села
изникват около него като глухарчета.
После сънувам двойно майчинство –
тъкмо съм родила, и отново
съм бременна.
Чистя обувките си със сняг.
Имаме електрически столове около
масата за закуска. Всъщност
те бяха нещо друго.
* – Стихотворението е публикувано в книгата на Маргарита Делчева „Концерт за осем пръста“ („Рива“, 2010 г.).
април 5th, 2010 at 23:09
[…] Делчева: Помощ Цветът на формите Мая Ценова: Две миниатюри Мирослав […]