–
най-големият най-малкият град
може да бъде поезия
булевардният град
ню йорк
градът на изгряващото слънце
и онзи град който не познава светлина
може да бъде поезия
безименният измислен невидим град
град на номадите
на циганите и на бездомните
също може да бъде поезия
родният град който никога не назовавам
град на мълчанието и на премълчаните светове
софия
е поезия
но градът в който един ден ще умра
никога няма да бъде поезия
вместо това ще остане само
последният град от който съм ти писала
* – Това е стихотворението, което по недоглеждане на отговорния редактор на поредицата, отпадна при предпечата на книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“). С тази публикация искаме да го приобщим към книгата.