Мина Стоянова: семена*

Публикувано от на април 13, 2010 в 10:08 am.

в тялото на земята чужди тела сме
само онова което
между ръцете ни цъфти
е по-важно от самите нас
гледам те и в устата ти пълна с хартия пиша:
не говори
обричаш думите на време
те трябва до последно да ни чакат…
мълчи докато клепачите ни натежат
и смъкнат от лицата ни смъртта

* – Стихотворението е включено в книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“).

Мина Стоянова


Мина Стоянова в „Кръстопът“.          Мина Стоянова в DICTUM.

Коментарите са заключени.