Надя Вълканова: несъвършенството на съвършените ни представи

Публикувано от Дежурен редактор на юни 15, 2010 в 7:30 am.

мислим различно по понятни причини
за теб животът е къща
за мен поле без семена черно и равно
плашат ме височините и случайните препъникамъни

наскоро открих удоволствието да се движиш
колкото повече толкова повече
само тогава не мисля тренирам сетивата си
и се наслаждавам на всичко около мен
докато ти проспиваш възможностите си

всичко е игра като подреждане на стая
любител си на хаоса и на пироните
на които можеш да окачиш поне един ключодържател
за мен преместването на предмети е гимнастика
не обичам прави конци но ми харесва уюта

съвършени сме по своему
докато ти чакаш нещо да падне
аз просто го улавям

Надя Вълканова


Надя Вълканова в “Кръстопът”





Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Надя Вълканова: вибрации
  2. Камелия Спасова: Обява (издирват се текстове…)
  3. Надя Вълканова: заблуда
  4. Георги Костадинов: Огледало*
  5. Надя Вълканова: панаир

2 Коментара за “Надя Вълканова: несъвършенството на съвършените ни представи”

Публикувай коментар