„Cordoba, lejana y sola“
Очите на жените от Кордоба
са маслинени
и стъпките са сенки,
но ти отиваш във Ка(р)дис,
където вятърът оприличава
като своя само най-дългата ни улица.
Тромпетът свири в складове и корабите тръгват привечерни.
А във Гранада, берачите на портокали,
берат сълзи.
В Кордоба, жените носят дълги черни рокли
и крият устните си,
но ти отиваш във Ка(р)дис,
където всяка майка е на кея и контрабасът
свири в складове. И привечерни тръгват лодки.
А във Гранада, берачите на портокали,
берат сълзи.
В Кордоба, времето заспива зад решетки и слънцето се плъзга по скалите.
И във Гранада идват сенките вечерни.
Аз няма да пътувам за Ка(р)дис.
И във Гренада идват сенките вечерни.
Аз няма да пътувам за Кардис.
Божидар Пангелов в „Кръстопът“.
Божидар Пангелов в DICTUM.
______________
Бележка на редактора: Тъй като това стихотворение и до днес предизвиква реакции на „географски пуритани“, трябва да поясним – и редакторът и авторът прекрасно знаят, че Гренада и Гранада са два различни топоса и единият не се намира в Испания… Знаят го. Но и знаят, че използването и на двата не е грешка, а тихо вмъкване на темата за самотата (припознавана толкова често като изолиран остров… и тогава Гранада лесно се оказва Гренада)… Прекрасно знаят, че Кадис не е същото като Кардис… град, намиращ се доста по-северно от Испания… Знаят го, но авторът иска да каже нещо с това, може да се предположи, нали… Всъщност цялата тази бележка е напълно излишна за онези, които четат не буквите…
