Можеше да се пренесе стар фотьойл на гърба на приятел
през няколко квартала от халите до квартирата на М. Дринов
можеше да се спира приказва да се разточителства на тротоара
+ + +
Дали ми беше идвало наум но тротоарът беше страшно
важен терен за нашите събития по онова време:
можеше да бъде пометен преди обяд с остра метличка
бръс-бръс още по хладно когато росата е оставила
следи като панички в прахоляка които се разпадат
можеше да има едно сенчесто място под черница
и точно там пейка където ако не друго се взирахме
съсредоточено в плюнките си съвсем бели и чисти
можеше да израсте тревичка между четири плочки
ако поливаш с маркуча достатъчно често привечер
и водата си вървеше по улицата и ставаше за джапане
можеше с винилена зелена топка да се играе на ръбче
а и глъчката която вдигахме ей богу не беше малка
можеше да си гледаме подмишниците за косми
скачайки на куц крак и предпазвайки се от пчелите
които идваха за покапали черници под дървото
можеше да се ремонтира колело а ония от другата
махала с братовчедите си от Либия се кокореха
наистина ли момиче ще залепи спукана гума
можеше дни да минат в тълкувания на две думи
но най-ярки бяха съответните им звателни форми
които пробвахме с доста наперени интонации
“Оо, Философе” “Добър ден, Професоре”
понеже някой ни беше казал че има такива хора
можеше и нищо ама наистина нищо ей така
стърчиш си без никой и само нещо май ти се мярка
пред очите ала май не беше съвсем наистина
и това нещо адски ме тормозеше исках да го разбера
+ + +
И чак по-късно чак по-късно в един съвсем друг град
стана онова с носенето на изтърбушения фотьойл
на гърба на приятеля а по пътя се ронеха някакви сламки
от пълнежа му и още тогава пружините ужасно убиваха
а единият подлакътник никакъв го нямаше но беше първа
покъщнина за мен от бабата на приятеля а после някак
намерих гардероб и шкаф бюро и после не знам защо
тротоарите не ги помня повече ами ставаха други неща
Мария Гюрова в „Кръстопът“.