Георги Милев: Двойна дъга

Публикувано от на април 16, 2010 в 12:01 am.

пролет

миришат на сняг стопен в планината
цъфтящите сливи

какво стана с носталгията
със страстта
да си най-жив
когато не чуваш кръвта си

топъл порив на вятъра
охлажда вкочанените възприятия

видях маестрото как побеждава силата си с кутре
как думите като послушни магарета препускат по
клатушкащия се мост на смисъла
видях че достойнството не е дума за присмех
а за съизмерване в подножието
спомням си как една метафора тогава
уплаши словоохотливостта ми
тогава разбрах че думите не са отражение
когато изричат
толкова години от тогава
толкова малко искам да кажа

не се научих на самозащитен цинизъм
прекалено много е тъгата
от краткостта
прекалено много е красотата
в седефа на изхвърлената на брега черупка
в думите които те карат да настръхнеш
в хармоничните цветове на звуците
в зеленото на еднодневката притихнала върху стената
привечер

пролет е
виждаш ли двойната дъга –
две нежно огънати успоредни прави
които не се пресичат в безкрая
белият гълъб между тях цял в слънце
би могъл да е илюзия
от толкова много изгубено обичане
но може и да е надежда
че все пак си е струвало
да повярвам ли пак
добре ето вярвам

наистина

Георги Милев


Георги Милев в „Кръстопът“
Георги Милев в DICTUM


Коментарите са заключени.