Всеки път когато идваш
ми носиш
усмихнати анемонии от твоята земя
в хладната си пазва повиваш
любовни тайни
в сочната нежност
и соленина опияняваща
на телата ни пластични и сладострастни.
Всеки път когато идваш
диаманти захвърлени накрай морето
на слънцето клепачите
застиват
в очертанията на твойто тяло,
което пясъка наранява
докато дойдеш пак.
Превод от гръцки: Валентин Янев
