***
Пораснах в часовник
с кукувица.
Стрелките ме побутваха
да бързам.
Люлеех се на махалото
и казвах на кукувицата:
„Не сега.
Мама спи.
Не сега”.
А тя странно ме поглеждаше
и винаги забравяше казаното.
Разхождах се в тялото на часовника.
Харесваше ми мириса на дърво.
Когато пораснах,
запалих часовника..
Оказа се, че свободата няма мирис.
Евелина Огнянова Кованджийска е родена на 26.10.1976 г. Живее и работи в Пловдив. Има висше образование, специалност „Компютърни технологии“. Завършва магистратура по „Английски и методика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.
Автор е на стихосбирките „Бели сънища“ (2005 г.) и „Боси очи“ (2009 г.). Член е на Дружеството на пловдивските писатели. Отличавана е с награди за поезия и проза. Публикувала е в списание „Пламък”, вестниците ”Новият пулс”, „Труд” и др.
април 24th, 2010 at 9:34
Toова много ми хареса. Сполучливо и добра работа. 🙂 Благодаря!
януари 1st, 2011 at 13:18
[…] Евелина Кованджийска […]