Започнала да губи мощ,
да натежава заедно с ръцете – стене,
а едра е и пълна със луни
да тича някъде и да се губи,
скубят се косите,
и ко̀сите погледи скубят я,
но все още се владее –
в името на красотата,
в името на името,
в името на любовта без която не можем (но и тя не може),
в името на сивото минало
и на по-сивото бъдене –
бъдещето ѝ е зев, но и клепачите натежават,
а любовта може, любовта винаги може
да ѝ причини причина
без която не може да може,
а красотата –
красотата е само името, което тежи.
Мария Тодорова в DICTUM
Мария Тодорова в „Кръстопът“
