на ъгъла на Раковска и Дондуков,
можете да отидете да я видите в стъкления ѝ павилион,
може би трябва да кажа флористка,
(и винаги, когато става дума за цветарки,
си мисля за кибритопродавачки,
някакво странно андерсеново-кестнерово
оплитане в асоциативната верига)
но както и да е,
тя е изящна във всяко свое движение,
с което сплита
най-нежните букети от сини и жълти ириси
за най-нежните приятели,
дори да пристъпвате нервно от крак на крак,
тя е безкомпромисна към чувствата ви,
дори и вие да не сте
потърпете
Бояна Петкова
в „Кръстопът“
Бояна Петкова в „DICTUM“
юни 11th, 2010 at 0:01
[…] – ПОЕЗИЯ: Бояна Петкова: ириси долна мъртва точка на мълчанието […]